Български Социалистически Прогнози [1]

by Теодора Ангелова

Ден преди срещата между Първанов и Станишев, няма смисъл да чакаме развръзка, тъй като вероятно последното нещо, което ще споделят двамата лидери помежду си, е откровени намерения и ясни становища по отношение на постовете в партията. Картите не са свалени очи в очи, но за сметка на това не са необходими кой знае какви познания по дипломация, за да се сглоби пъзелът чрез изказванията в медиите.

Ето как стоят нещата от гледната точка на Станишев:

“Георги Първанов да формулира намеренията си и да каже по какъв начин смята да помогне на БСП. [...] В нея (партията) може да се намери място за всеки, които иска да помогне.” 

Ключовата фраза е лаконична и изчерпателна. Чрез нея могат да се очертаят три характеристики, засягащи отношението на настоящия лидер:

1. Опозиция

Обичайно ситуациите на избор и промяна за Станишев не са в никакъв  случай време разделно, а напротив. Още от изборите през есента е известно, че той е готов да се коалира с всекиго, да приема подкрепа от целия политически спектър с цел само и единствено да остане силен в качеството си на опозиция. С други думи в борбата срещу Бойко Борисов Станишев би приветствал подкрепата и на ДПС, и евентуално на РЗС, и очевидно на Първанов. Той си представя политическото пространство като откровен двуполюсен модел с ожесточена опозиция и пълно противопоставяне на правителството. Той е готов на всякакви жертви и отстъпления от политическата си програма, партийни и лични принципи в името на това да бъде не само “алтернатива”, а по-скоро противоположност. Това резултира в опортюнизма, характерен за посланията на БСП в последно време.

2. Status quo

Разбира се, има и по-важен и по-нов факт, който се откроява – жертвите на Станишев със сигурност не биха стигнали до там, че той да отстъпи лидерския си пост на Първанов.

Терминът “помощ” в политическото пространство, който е неслучайно употребен от настоящия лидер, означава със сигурност нещо по-малко и незначително от партньорство. Ако беше готов за съперничество, Станишев би могъл да употреби различно понятие, например – сътрудничество. По всичко личи, че той не очаква влиятелни и конкурентоспособни лидери в редовете на партията с отворени обятия.

Въпросът “с какво може да помогне Първанов” дори би могъл да бъде наречен умаловажаващ и снизходителен. В същото време е напълно неуместен – за никого не е тайна, че Първанов е всичко, но не и случаен кандидат за редови член на партия БСП.

3. Опасения

Неспоменаването по никакъв начин на евентуални реформи в лидерството на БСП е показателно. В още по-голяма степен, докато цялата относително политически компетентна общественост очаква някакво становище по въпроса. Обичайно политиците в такива моменти заявяват искрената си надежда да имат възможност да осъществят съревнование на идеи, да утвърдят потенциала и възможностите си, “нека най-добрият победи” и редица подобни клишета. Те в словата на Станишев липсват, тъй като настоящият първенец по се бои от най-лекото разклащане на поста му на ляв хегемон.

Идва ли е необходимо да споменавам подробно как се тълкува мълчанието по даден въпрос в политическото пространство. Единият вариант е некомпетентност. А вторият – страх и предпазливост. Към нашия случай компетентността няма никакво отношение.