Столица на културата? Защо не?

by Теодора Ангелова

Често определенията ‘български’ и ‘културен’ се възприемат като несъвместими, а поставянето им в едно изречение е богохулство за всеки себеуважаващ се интелектуалец. Изведнъж точно в кулминацията на българската некултурна философия, под премиерството на не особено културния (по случайна презумпция) Бойко Борисов с неговото фиктивно министерство на културата се ражда кандидатурата на София като Европейска столица на културата през 2019 година.

Въобще трудно нещо друго би могло да предизвика повече скептицизъм. У нас сме популярни с това, че откакто свят светува, културата ни е в криза. Освен нея, икономиката ни също е в криза, понастоящем и световносподелена.

Идеята да инвестираме в култура е наистина екстравагантна. Опозицията в лицето на БСП дори вече вероятно имат нов лозунг: “Народът култура не яде”, почти дублиращ предходния “Народът асфалт не яде”.

Това е резултат от типично българския критерий за успех, който движи правителството: “Око да види, ръка да пипне”. Премиерът го знае и затова вече има кашони ленти и магистрали колкото щеш… Вторият катализатор на движение у нас са ситуациите на безизходица, провал и трагедия, когато вече или каруцата се е обърнала, или ножът е опрял до кокъла. Примерно, пътищата се ремонтират след тежки катастрофи, АЕЦ се тестват и преглеждат, след като някоя Фукушима сдаде багажа, обезопасявания се правят след земетресения и т.н.

..А говорейки за култура, какво има да й се движи на нея? Който иска – нека си я търси, сади и полива. Само пари да не се дават. София дори нямала канализация, с какво щяла да се полива въпросната.. култура.

За съжаление обаче тя не е константа и съществуването й не се свежда до процес, както този на построяването на магистрала.  Една доста добра дефиниция може да укроти страстите у всеки, настръхващ при мисълта, че минималната заплата няма да бъде вдигната, защото Фандъкова решила да строи театри.Според двама германци, живели през миналия век, културата е комплект от споделени ценности, цели, поведения и практики. А струва ми се посочените до голяма степен не се дават срещу пари, не са скачени съдове с правителствената политика, броя на вотове за недоверие и усвояемостта на европари у нас. Не се възпитават в интервала на един правителствен или президетски мандат и не се вляят от фактори като членството в ЕС или Шенген. Т.е. тях или ги има, или ги няма – в страна с нормален манталитет те остават на мястото си и в моменти, когато плащаш рекордно скъпо гориво или срещаш катаджия рушветчия. Или поне искрено се надявам никой българин да не е оставил МВР, например, да възпитава у него културен дух и сетивност за национална история и традиции.. Пък тя Нашата полиция нека си ни пази.

Никога не бихме могли да оправдаваме ниска култура с нисък стандарт (или лошо управление). Най-богатите никога и никъде не са били плътта на интелигенцията. Иначе просто щяхме завършим още някой-друг софийски мол и да се кандидатираме за културна столица още през 2012, вместо през 2019.  Да не говорим, че у нас съчетанието между култура и елитарност не е възможно или ако е, се изражда във феномени тип Евгени Минчев.

Тогава защо България да не може да бъде културна дестинация и София да не може да се превърне в културна столица? Без претенции да чупим рекорди по парадност и лукс, можем спокойно да направим поне една инвестиция  с нематериална възвръщаемост. 9 години са достатъчно време, през което, ако не друго, може поне да се измести тежестта от схващането, че културата в София се изчерпва с нощния живот в Студентски град.

Въпросът е там дали отново ще възприемем титлата “Културна столица” като европейска пропаганда, ниша за превръщане на европари в мезонети и мерцедеси и антисоциално финансово разхищение. Всъщност град с подобни амбиции за десетилетието (което имаме до 2019) може да промени самосъзнанието си, да се превъзпита.

Културата в наистина културните общества се свързва и с поддържане и грижа, с ангажираност на човешкия ресурс (към София се стича огромен процент от младите хора в България) и с оценяване на малкото неща, които остават извън икономическия и политическия речник. Но нека не акцентираме върху клишета като амбиции, креативност и нравственост (които са основите на културата). Достатъчно е да се каже, че етимологично ‘култура’ от латински означава да култивираш, да усъвършенстваш нечии светоглед, маниер и поведение.