Български Социалистически Прогнози [2]

Десет дни след излизането си от кабинета на Държавен глава, Първанов говори за лидерство в качеството си на партиен член на БСП. Ето изявлението, което до някаква степен конкретизира неговата позиция:

“Битката, която предстои с ГЕРБ е и лидерска, повече от всякога. Срещу Бойко Борисов БСП трябва да противопостави силна фигура, която е в състояние да вдъхва респект. (…) Това кой ще бъде премиер решава победилата партия, респективно коалиция, която ще управлява.”

Дори и извън контекста на състезанието за партийния пост, напълно закономерно е Първанов да има претенции за силни позиции, още повече претенции за лидерство.

Усещането за власт идва най-малко от факта, че слиза от резервиран за последните 10 години пост на държавен глава, институцията с претенции за най-неоспорима легитимност. Тези претенции съществуват, независимо въпреки или в резултат на общественото негативно или позитивно отношение. Eто какво е то:

Друго  основание за претенциите на Първанов в близкото бъдеще е необременеността от етикет (и не по-маловажно от Конституция), който го ангажира с политически безпристрастно поведение. В това отношение на практика безпредметното и чисто церемониално вето върху промените в Кодекса на труда, което се случи съвсем в края на мандата, не беше случайно. Тази линия на поведение, заедно със съпътстващите скандали с Цветан Цветанов и не на последно място търсенето на алтернативни форми на сдружение още по време на президентството, са откровена заявка за намеренията на Първанов да играе водеща роля в опозицията.

Любопитен факт обаче е , че ставайки дума за конкуренция и съперничество, името, употребявано от бившия президент, е това на Бойко Борисов, а не на Сергей Станишев.

Ето статистиката на общественото одобрение на втория:

Очевидно то е по-ниско, но настоящият лидер от скоро може да се похвали с председателство на Партията на европейските социалисти. Освен това, говорейки за вътрешни реформи в БСП, нямаме предвид мнението на електората, тъй като обикновените избиратели не са онези, които ще вземат решенията на конгреса.

Абстрактното лидерство, за което Първанов говори, без да материализира в постове, е възможно в два сценария:

1) Лидерството в БСП

“”Ако събитията го налагат, бих могъл да участвам в състезанието на идеи, на политики”, но не е в негов стил “да се самопредлага”

Самопредлагайки се или не, Президентът не би могъл да  се самоназначи като лидер. Уклончивият му отговор обаче несъмнено индикира подобни амбиции. В същото време обаче отношението му към настоящия лидер и критика към статуквото в БСП напълно отсъстват от полемиката. Иначе е готов за “лидерска надпревара, състезание, конкуренция между платформи, идеи и качества. “

2. Лидеството като премиерски пост

Отношенията между двамата могат да бъдат характеризирани с оксиморона “тихо колегиално съперничество”, защото в близкото бъдеще лидерството в партия БСП ще бъде резултат на една победа и една абдикация. Мобилизирането на електорат на изборите за правителство обаче ще изисква безпрекословната подкрепа на политически “убития” към печелившия. И двата сценария парадоксално ще трябва да протичат успоредно.  Според друга част от изказването на Първанов различни случаи едва ли са възможни и ще се залага на принципа “всичко или нищо” – “Най-доброто и убедителното за една партия е нейният лидер да бъде кандидат за премиер”. Т.е. в БСП място за двама вождове няма.

В обобщение, Първанов има надежди за лидерство на БСП и декларира намерението си да спори ожесточено с премиера в политическото пространство (вероятно на парламентарни избори?) Той обаче пропуска важен ход преди впускането си в надпревара с Бойко Борисов. Именно – регламентирането на отношения със Станишев. Във всеки случай единият се нуждае от

1) поражението на другия във вътрешнопартийната борба за постове

2) незабавно след това на неговата подкрепа, за да се избегнах фракции и загуба на електорат по времето на парламентарните избори.